Мачу Пикчу – изгубеният град на инките – ЧАСТ 2

Завръщайки се година по-късно, за да прочисти растителността и да прави разкопки, Бингам открива многопластов  комплекс от площади, бани, дворове, водни канали, къщи, дворци и храмове. Сградите са построени от огромни гранитни блокове, но без да се използва хоросан – умело обработените каменни блокове си пасвали толкова точно, че дори острие на нож не можело да се пъхне между тях. Всеки блок имал няколко ъглови страни, така че при завършването си се съединявал точно със съседния като част от гигантски пъзел. Този начин на изработка значително повишавал стабилността на стената, което е важно за силно земетръсни райони като Андите.
Разположен на билото между двата върха Мачу Пикчу и Уайна Пикчу, градът има великолепни природни укрепления. Стръмните канари предлагат грандиозна гледка към тясната долина на река Урубамба, през която трябвало да минат неприятелите, за да стигнат до столицата Куско, намираща се на 110 км оттам. Стратегическият потенциал на мястото бил изцяло използван, както би могло да се очаква от хора, изградили империя, сравнима по размери с Римската.
Мачу Пикчу бил основан през XV в. и вероятно имал около 1000 жители, включително жреците, аристокра-цията и работниците. Обществото на инките било подчинено на строга йерархия, като всеки имал конкретни отговорности, права и привилегии. Грубите каменни жилища на простолюдието се намирали на по-долните тераси, а домовете и обществените здания на аристокрацията били на по-високите нива. На запад от града е свещената Интиуатана (означава „стълб, към който привързват Слънцето“) – ниска, неравна, съвсем проста платформа с къс каменен стълб. Пред нея се намират два храма – Храмът с трите прозореца и Храмът на Слънцето.

А Американски изследовател Хайрьм Бингам от  Йейлския университет остава убеден до деня на смъртта си, че планинският град, който е открил, е Вилкабамба, легендарното  последно убежище на сразената Империя на инките. Една от направените от него снимки  показва облаци, спускащи се над тайнствената цитадела.

били семпли сгради и вероятно нямали покриви, което! давало възможност на жреците да наблюдават небето.
И Слънцето, и Луната били божества за инките. Слънцето, Инти, било най-почитано като праотец на управляващия император и баща на всички инки. Инти бил съпруг и брат на Луната, Мама Киля, на която прислужвали звездите и планетите (с изключение на Венера, която била пълноправна богиня). По време на церемонията при зимното слънцестоеис Инти бил символично завързван за стълба Интиуатана, за да се подсигури завръщането му на следващата година, а жертвоприношението! на животни и деца било пешо обичайно за празниците в негова чест.
Инките вероятно изоставили Мачу Пикчу, преди испан¬ците да пристигнат в столицата Куско, през 1572 г., но при¬чината е неизвестна. Войните между техните враждуващи’ племена били нещо обичайно и понякога водели до уни¬щожаването на цели общности. Тези стълкновения или опустошителна епидемия може да са станали повод за обезлюдяването на града. Истинската причина »може би ще остане загадка завинаги, но тайната продължава да вълну¬ва въображението и да привлича хората към този град в руини, който с една от най-впечатляващите археологически находки в света.