Казват, че лемингите могат толкова да се вбесят, че да се пръснат от яд
Тръгнат ли на път, лемингите се превръщат от кротки животни в раздразнителни и агресивни чудовища. Вкове наред скандинавските народи вярвали, че огромните пълчища леминги са предвестник на кръвопролитни войни. Епископът на Трондхайм описва през 1532г. как в онези години имало случеи когато безброй дребни същества наречени “леем” или “лемер”, се изсипвали от небето като градушка. Хората вярвали в тази история повече от 3 столетия.
Но най-популярният мит за тези чудовати гризачи е, как в големи групи и, водени от някакъв зловещ интелект, се отправяли към морето, хвърляли се от скалите и намирали там смъртта си. Днес зоолозите вече са убедени, че масовото самойбийство не е нищо повече от легенда.
Представата за компактни колконии, които , подобно на стадата зебри или антилопи гну в Серенгети, организирано се придвижват напред, също не е достоверна. Наистина, в годините на свръхпополоция лемингите изминават големи разстояния в търсена на храна, но тяхното поведение по време на пътепествието напомня хаоса на железопътна гара в час пик. Въпреки това в митичното хвърляне от скалите има зрънце истина. То е, че лемингите не се боят от водата. Те са добри плувци и не се спират пред реки, морета. Те могат спокойно да преплуват 2-3 километра. Обаче ако вълните станат големи, лемингите могат масово да се издавят.
